София

София е най-големият град на България и нейна столица от 1879 години. Намира се в северозападната част на страната, до северния склон на планината Витоша, на 550 м надморска височина. През града текат няколко малки реки, край източните квартали минава река Искър. В околностите му има 15 минерални и термални извора, изкуствени езера и язовири. София е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната. Носи името на бившата катедрала на града "Света София", което в превод от гръцки език означава „мъдрост“.
 На мястото на неолитно селище през 8 в. пр.н.е., около термалните извори възникнал древен тракийски град. По-късно той бил завладян от римляните, които му дали името Сердика - т.е. град на сердите, тракийско племе, населявало някога тези земи. В римската епоха селището процъфтяло и станало център на провинция Вътрешна Tракия. През 5-6 в., по време на т.нар. "велико преселение на народите", преживяло нашествията на хуни, готи и други варварски племена. От средата на 6 в. се въздигнало във важен административен и стопански център на Византийската империя, останало в историята с името Триадица. От 809 г. градът влязар в пределите на българската държава и получил славянското име Средец, а в средата на 15 в. бил наречен София.
След Освобождението от турско робство София е избрана за столица на възстановената българска държава. В нея са съсредоточени всички органи на държавната власт - законодателна, изпълнителна и съдебна.

Градът е най-важният за страната транспортен център. Тук се намира най-големият железопътен възел. Изградените 8 гари осъществяват връзката с вътрешността на страната по 5 направления. Тук е и седалище на Българските държавни железници. От новата централна автогара тръгват едновременно за страната и чужбина между 47 и 60 автобуса. Основните входно-изходни артерии са в направленията: югоизток (автомагистрала "Тракия"), изток-североизток (автомагистрала "Хемус" и Подбалкан), югозапад (направление Перник-Благоевград-Кулата) и северозапад (направление Сливница-Калотина).
София има добре изградена градска транспортна мрежа. Освен автобуси, тролеи и трамваи, на територията на столицата  работят 49 маршрутни линии и над 15 хиляди таксита.

Твърде много паметници, сгради и места в София се съревновават да бъдат емблеми на нашата столица. Сред тях са катедралният храм „Александър Невски” и църквата „Света София” ( 4-6 в.).  Забележително е мястото около Паметника на незнайния воин, с вечно горящия огън. В непосредствена близост до тях са великолепните сгради на Народният театър "Иван Вазов", на първия български университет „Св.св.Климент Охридски”, основан през 1888 г. и построен с даренията на братята Евлоги и Христо Георгиеви, на Народното събрание, Парламента и Българската академия на науките.
Истинско предизвикателство за гостите на столицата са Националната галерия за чуждестранно изкуство, Националният етнографски музей и Археологически институт с музей. Емблематично български са паметникът на братята Кирил и Методий, създали славянската азбука, издигнат пред Националната Библиотека и Руският паметник  в западната част на града, построен в чест на Руският цар и руските воини, които са воювали в Освободителната война на българския народ.
Интересни за посещение са Боянска църква и манастирите край София, сред които особено внимание заслужава Кокаленският манастир, строен през 10 в. от цар Самуил. Не по-малко любопитни са зоологическата градина в София, парк Витоша, Панчеревското езеро. Само на 22 км от столицата е град Банкя – един от най-популярните балнеологичен център.

Ротондата „Свети Георги“ в София  е православна църква и се смята за най-старата запазена сграда в града. Намира се във вътрешния двор, оформен  между хотел Шератон и Президентството. Въпреки неголемите размери, тя има внушително въздействие. Не случайно специалистите определят този паметник от  ранната християнска епоха като една от най-красивите постройки в т.нар. „Константинов квартал“, оцеляла, макар и частично, чак до днес.
Драгалевският манастир „Св.Богородица Витошка” е разположен на 3 км южно от кв. Драгалевци в полите на Витоша. Манастирът е основан през 1345 г., при царуването на Иван Александър (1331-1371). В контраст с повечето български манастири той бил запазен от османските завоеватели. Но няколко години по-късно манастира бива изоставен от своите монаси. Скоро след това той бил върнат към живот от софийския болярин Радослав Мавър. Освен с ценните си стенописи, Драгалевският манастир е известен още с килийното си училище. През 19 в. той бил убежище на много борци за свобода -  бунтовникът игумен отец Генадий, негивият  близък приятел и националния герой Васил Левски,  отец Игнатий Рилски, възобновил тайния революционен комитет в София.
Един от най-красвите и достъпни манастири край София, днес Драгалевският манастир е приятна спирка за отдих и почивка сред прелестите на Витоша планина.
 Борисовата градина е най-големият парк в рамките на град София. Създаден е през 1884 г. от швейцарският градинар  Даниел Неф. Първите дървесни видове, засадени в него са брястове, акации, платани, черници. По-късно към тях се добавят явор, ясен, бреза, създадени са липови и кестенови алеи. Изключителна прелест  на парка придава оформеният през 1940 г. „Японският кът" над Рибното езеро, в който има растения, изпратени чак от Япония,  в знак на приятелството между японския и българския народ. От 1986  паркът е обявен за „образец и паметник на българското градинско и парково изкуство“.
Сега Борисовата градина е едно от любимите места за отдих на столичани. Сред богата растителност има създадени множество детски площадхи, прохладни алеи с пейки и малки езера. Една от атракциите на парка е езерото „Ариана”, с кътове за малчугани и атракционни заведения, където може да преживеете прекрасни мигове сред прохладата на вековни дървета, сам или в приятна компания. На територията на пърка са построени още тенис кортове, трасета за състезания с велосипеди, конна база, стадионите „Васил Левски” и „Българска армия”, които предлагат отлични условия за спорт и развлечения.

http://www.naem-bg.com