Хисаря

Хисар е облагодетелстван от своето географско положение - намира се в центъра на България, разполага с горещи лечебни извори и чист въздух, с много паркове и градини пълни с вековни дървета и десетки видове растения и цветя, град без промишлени предприятия, което го прави идеално място за почивка. Съчетанието на превъзходен климат, термоминерално находище и културно-историческо наследство превръщат града и района в своеобразен притегателен център за лечение и отдих. Тук се предлагат целогодишно висококачествени туристически продукти, основаващи се на разнообразието, уникалността и автентичността на природните и културни богатства. Тези фактори са основата за развитието на Хисар като атрактивен туристически курорт.

Хисар се намира почти в центъра на България в малка котловина под южните склонове на Същинска Средна гора, която го предпазва от студените северни ветрове.

Зимата тук е топла и мека, поради влиянието на топлите въздушни маси, които нахлуват от юг и се задържат от старопланинския масив и ридовете на Средна гора. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината и е със средна дебелина 5 см. Пролетта е ранна и сравнително топла. Започва около 4 март и продължава до около 1 май. Лятото се характеризира с високи температури през месеците юли и август, ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева, топла и тиха и продължава до 30 октомври.

От дълбока древност, до наши дни животът около минералните извори не е прекъсвал. Лечебните води са причина тук да си дадат среща различни народи и цивилизации, които са оставили ценни образци от своята материална и духовна култура. Първите данни за Хисар датират от 4-3 век преди новата ера. Града е основан преди 17 столетия от Римския император Диоклециан, установил се тук заради безценните минерални води. През годините заселници са Траки, Римляни, Славяни, Българи - привлечени от уникалното съчетание на минерални извори, климат, природни дадености, местна флора и фауна. Оценили лечебните качества на минералните извори римляните издигнали на това място един от най-големите си градове с имe Диоклецианопол. Безспорен е фактът, че най-внушителните образци от античната култура в Хисаря принадлежат именно на тях. През 293 г. при император Диоклециан античното селище при Хисаря получава статут на град. Тогава започва укрепването на Диоклецианопол със здрава каменна стена. Нейните високо запазени останки и днес радват очите на любознателните туристи. По своята оригинална запазеност тази крепостна стена е рядък представител на римската архитектура от Европа. Разкритите масивни жилищни сгради, амфитеатър, бани, търговски комплекси и улици са показател за високото икономическо състояние на града.

Към средата на V в. Диоклецианопол попада под ударите на хунски нашествия. Сринати са северната и източната крепостна порта, казармените постройки. В края на VI и началото на VII в. той отново е подложен на разрушение. Хисарската крепостна стена е една от най запазените късноримски крепости и е дълга 2315 м.

През османското владичество в Хисар и селата Синджирлий и Кюсилери, вземат участие в борбата против османлиите, където през 1868 г. Левски създава революционен комитет. Сред културните забележителности на града са основно изградената Крепостна стена с четири входа, като най-известна и “главната” се явява южната наречена “Камилите”. Сред местата, които могат да се посочат за изучаване на културните традиции е и изграденият Градски исторически музей.

На територията на курорта бликат 22 извора, разположени в малък район, с различна физико-химична характеристика и температура, която варира от 41 до 52°С. Този факт е уникален не само за България, но и за света. Всички води са с ниска минерализация, хидрокарбонатно-сулфатно-натриеви, с висока алкална реакция с ниска твърдост, бистри, безцветни и с приятни питейно-вкусови качества.

Интересно е да се знае, че Тракийският култов комплекс в с. Старосел датира от V в. пр. Хр., а Хисарската крепостна стена е една от най запазените късноримски крепости и е дълга 2315 м.

http://www.hisarbg.com