Асеновград

Асеновград е разположен в южната част на Пловдивска област.

През града преминава река Чая, която образува красиво дефиле. Климатът е благоприятен като се характеризира с хладно лято и мека зима. Рядкото явление вечерник се забелязва често в района. Това е лек вятър, който се появява привечер и спира рано сутрин. Най-голямо количество дъждове падат през месеците май и юни, а най-малко през септември и октомври.

Богатото културно-историческо наследство е оставило големи следи в района.

Един от най-важните обекти е Асеновата крепост. Тя се намира на два километра от града на левия бряг на река Чая. Според археологическите данни крепостта е от IX в. Заслужава си да се види укрепения град, жилището на управителя, крепостната кула, параклисите, както и водохранилищата. Цялостното проучване, консервация и реставрация са извършени през 70-те години. От 2005 г. разкопките са възобновени.

В града има 16 действащи църкви като най-известните от тях са “Св. Богородица-Успение”, “Св. Николай Мирликийски”, “Св. Троица”, “Св. Димитрий Солунски”.В църквата “Св. Богородица-успение” има музейна сбирка, където са съхранени икони от XVIII и XIX в, сребърни рапиди, книги и други.

Храмът “Св. Димитрий Мироточиви” е построен през 1868 г. Намира се в квартала “Нохто махала”. В двора на църквата може да видите кулата-камбанария, постройка, предвидена за класна стая и читалище.

На ул “Шейново” се намира църквата “Св. Николай Мирликийски”, построен през 1720 г. Обявена е за паметник на културата от национално знчение.

В югоизточната част на кв. “Амбелино” се намира най-голямата църква в Асеновград – “Св. Георги”. Тя е трикорабна, трикуполна базилика с петстенна абсида. Реставрирана е през последните години.

Един от най-големите манастири в България – Бачковския, се намира на 10 километра южно от град Асеновград. Асеновград дължи славата си на пищните и зрелищни религиозни церемонии и празници. Много атрактивни, с участието на стотици вярващи са "литийните шествия".
Най-старата лития е изнасянето на Чудотворната икона на Света Богородица от храма на Бачковския манастир и носенето й до извора Клувията. Според легендата иконата била намерена преди много години на това място от едно овчарче. Хората и до днес вярват,че който се докосне до иконата, ще получи изцеление и душевен мир. Шествието се провежда всяка година на първият ден след Великден.
Най-големият църковен и религиозен празник в града е Преполовение. Провежда се двадесет и пет дни след Великден. Честването е възникнало през 1896 година, като противостоене на гръкоманските литийни шествия. Всяка година на 15 май българите изнасяли икона от църквата "Света Богородица Рибната" и я носели на ръце до Бачковския манастир. И днес това пищно религиозно шествие се провежда редовно.
Други големи религиозни празници,с участието на много хора, са Богоявление (Йордановден) и празника Голяма Богородица в средата на август.

На 45 км южно от Асеновград се намира Кръстова гора, смятана от мнозина за свято място. Съществува поверие, че ако болен пренощува там, има вероятност да се излекува.

За да се докоснете до една от силните мистерии на България, посетете село Мостово. То се намира на 27 километра от Асеновград, в родопския рид Добростан. По-интересното за местоположението му е, че се намира в средата на точно описан квадрат от четири свещени места – Юрта, Белинташ, Караджов камък и Кръстова гора. Името на селото идва от естествения мост над реката на самия вход на селото. С течение на времето реката сама е издълбала пътя си в дебелата, масивна скала.

Белинташ

Самият Белинташ се намира съвсем наблизо. Предмет на научни интереси от 1975г, името на скалната идва от „бял, добър камък”. Преводът може да е и „камък на знанието”. Още от името идва мистиката около Белинташ. Някои го наричат „българския стоунхендж”, но всъщност и двете места са толкова уникални, че не може да се говори за сравнения.

Белинташ е обвързан с легендата за Потопа. Твърди се, че той е приютил Ноевия ковчег, а за доказателство на скалата ясно личат халки, за които са били привързани въжетата на кораба. Истина или не – кръглите отвори са там и до днес.

По-силната легенда, обаче, е свързана с траките. Заради разположението си Белинташ е естествена астрономическа обсерватория. По време на равноденствие слънцето изгрява точно над Сини връх и залязва точно над Караджов камък.

Караджов камък

Има една странна теория за светилищата на траките. Древните жреци винаги избирали риолит за скалните си светилища. Това е така не само в България, теорията се потвърждава и в Румъния, Молдова, Франция. Всъщност част от камъните в Стоунхендж също са от риолит, което може би обяснява и връзката между него и Белинташ. Древните жреци са виждали нещо точно определено в този вид скала. В самото начало на Белинташ върху скала са издълбани знаци, приличащи на указател. Наложени на съвременната карта, те маркират точно копмплекса от светилища в тази част от Родопите – Долнослав, Драганица, Белинташ, Караджов камък, Кръстова гора.