Мелник

Скътан в югозападните склонове на Пирин, Мелник е най-малкият град в България. Намира се в община Сандански, област Благоевград, на 175 км южно от София и само на около 30 км от границата с Гърция.Обявен е за културно-исторически резерват и за град-музей.

Мелник е съчетание от невероятна природа- скали, скупчени около къщи върху хълмове, легендарна история, култура и вино.
Възхищение будят сгушените една над друга бели къщи с красиви еркери и тихи дворове, потънали сред зеленината и спокойствие.

Освен история и архитектура, Мелник е и вино. В пясъчните пирамиди, които го опасват от всички страни, са издълбани своеобразни изби, в които зрее, отлежава и се съхранява прочутото мелнишко вино. Едва ли другаде има подобна технология.

В момента населението му наброява около 230 жители, но градът притежава огромен потенциал за развитие на туризма.
Неповторима е старинната атмосферата, която потапя всеки посетител във великолепието на отминали векове.
Старинните мелнишки къщи впечатляват с богатата си архитектура, с избите си, с подредбата, разкриваща българското чувство за практичност и красота.
Най-известни от тях са: Кордопуловата къща (най-голямата на Балканския полуостров от Възрожденския период) с необикновените си стенописи и огромна изба; Болярската къща (най-старата запазена къща в България) , Пашовата къща, превърната в музей.
Интерес представляват и руините на манастира “Св.Никола” (12в.), Славовата крепост (13-14в.), Римският мост, старата турска баня, както и останките на няколко църкви, наброявали в миналото 75.
Тук се намират най-чудноватите земни образувания, изваяни от бял ронлив пясъчник – Мелнишките пирамиди. С течения на хилядолетия на площ от 17 кв.км ерозията е изваяла този необикновен свят. Със силата на въображението си може да разпознаете в тях гигантски гъби, древни кули, обелиски и много др.
Недалеч от града (6 км) е разположен Роженския манастир, център на християнската вяра и изкуствата, а на 20 км североизточно се намират Рупите. Мелник е изходна точка и за хижа Пирин и хижа Малина.

Роженски манастир

Роженският манастир е най-голямата обител в пиринския край и един от няколкото средновековни български манастири, сравнително добре запазени и до днес. Според източници, пазени в Атон (Гърция), той е създаден през 890 г. Църквата на манастира – “Свето Рождество Богородично”, впоследствие дава името си на близкото село Рожен. Манастирът достига своя апогей през 19 век, когато служи като регионален духовен център. Гробът на Яне Сандански е близо до манастира.

Манастирът има неправилна шестоъгълна форма, като жилищните сгради обграждат красив двор, в средата на който е разположена църквата. Всички сгради са конструирани в различни периоди, като монашеската трапезария, костницата и няколко от селскостопанските сгради са най-стари, още отпреди опожаряването през 17-ти век. Освен с добре запазените стенописи, манастирът е известен и със своите стъклописи и уникални дърворезби.

Както и други манастири, така и Роженският си има своя чудотворна икона-защитничка (на Дева Мария), която се пази в кивот в параклиса “Св. Св. Козма и Дамян”. Според преданието, иконата е едно от малкото копия от светено желязо, собственост на вдовица от Никея (Гърция).